Пътуване в Казанлък и Ямбол PDF Print E-mail

Направихме една чудесна обиколка в Долината на Тракийските царе и рози и в района на Ямбол. Ще Ви разкажем повече тук.

Започнахме от Казанлък, който е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис. Разбираме, че днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

Ранният предиобяд посещаваме храмът в могилата „Шушманец“ е разположен край град Шипка. Състои се от широк коридор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона. Пластичната украса от полуколони и пиластри отразява религиозните и философски представи на траките за строежа на света. Гробницата е ограбена още в древността, използването и се вмества в IV в.пр.Хр. Уникалното му архитектурно решение го прави едно от най-представителните произведения на тракийската архитектура.

 

Следва гробницата в могила Хелвеция, която датира от средата на IV в пр. Хр. Състои се от дълъг и широк коридор, преддверие и камера.

Стените на коридора са от ломени камъни. Преддверието и камерата са с правоъгълен план и двускатно дъговидно извито покритие. Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка. Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове. Входът към камерата се затваря с двукрила касетирана каменна врата, с механизъм за заключване от вътрешнатастрана.

 

Посещаваме наблизо и Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка. Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр.Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.

 

Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза.

 

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада.

 

Завършваме тази обиколка с Казанлъшката гробница, която е открита случайно на 19.04.1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Естествено посещаваме копието й, което отстои на около стотина метра от оригинала. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери.

Предгробната камера има правоъгълна форма. Стенната мазилка е разделена според йонийския ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са представени двата фриза. Над фриза са изобразени редове от лесбийска кима,  зъбчат орнамент и ови. Стенописта завършва с фигурален фриз с военни сцени. През правоъгълен вход оформен чрез 4 каменни блока се преминава в куполната камера. Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец увенчан със златен венец, съпругата му, с диадема на главата покрита с воал, седяща върху висок стол  и едрата права жена в пеплос пристъпяща с поднос в ръце към тях.

Погребението извършено в гробницата е било ограбено още в древността. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети  дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в  първата половина на ІІІ в. пр.Хр.

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и  на античното културно наследство. През 1979 г. тя е обявена за паметник със световно  значение защитен под егидата на ЮНЕСКО.

 

На следващият ден посещаваме музеят на розата в парка Розариум. Уникално място, за което не можем да разкажем, тъй като трябва да се преживее. Запознахме се с историята на маслодайната роза и бизнеса, който България е имало през вековете. Много интересно и интерактивно поднесено.

 

Оттам посетихме историческия музей, в който разгледахме артефактите от могилите, от потопеният град Севтополис и през вековете до наши дни. В самия музей е и картинната галерия.

Обядът направихме на язовир Копринка откъдето се откриха уникални гледки към отсрещните брегове.

 

Следобяда отпътувахме за Ямбол. Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района. Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 г. император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Адрианопол, откъдето тръгнал за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.

Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. От периода на османското владичество в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.

В първата половина на 20 в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.

По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104“ – транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г.  

 

На другата сутрин посещаваме Безистена в центъра на града. Безистен означава покрит пазар. Безистени се градяли навсякъде в Османската империя, а видът им много напомня архитектурата на джамиите. Постепенно този тип сгради се превърнали в централната постройка в търговската част на всеки по-голям град. Ямболският безистен е построен около 1510 г. В началото на 20 век, след частично вътрешно преустройство, ямболският Безистен отново се превърнал в оживен търговско-занаятчийски комплекс. Отвън, край всяка от по-дългите стени, били наредени 12 сводови дюкяна. Във вътрешността се помещавали 32 търговеца, чиито места се разделяли от дървени прегради. През този период вече наричали мястото градски хали.

Основно средище на обществения и търговски живот в града векове наред, днес ямболският безистен е една от най-красивите постройки от този вид, запазени на Балканите.

Една от атракциите в Безистена е интерактивната система, която отвежда посетителите в своеобразен „Тунел на времето“. Миналото е загадъчно, изпълнено с познати лица и непознати истории. Истории за себе си и времето, в което са живели разказват 25 личности, свързани с Ямбол. Визуализирани в 3D-формат оживяват – музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. “Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол, а „Интерактивна земя” на Безистена ще ви направи свидетели на най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Тук е мястото, където могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава и още и още. Интересно, наистина!

 

След това отиваме до Музея на бойната слава. Музеят е открит с официална церемония на 9 май 2013г. и е единствения специализиран военен общински музей в България.

Символ на Музей на бойната слава е възстановения Портал-паметник на 29 пехотен Ямболски полк. Музеят е разделен на две - вътрешна и външна част. Разглеждаме цялата военна история свързана с района на Ямбол и разбира се тази на Ямболския цепелин. Удивяваме се от техниката, мунициите и оръжието събрано тук - легендарното германско противотанково оръдие „Jagdpanzer” L 48 от времето на Втората световна война. Попаднало е в Българската армия като трофей, като от него в света са запазени едва 6 броя; германско щурмово оръдие „Sturmgeschutz” III, както и среден танк „Panzer” IV, използвани във Втората

световна война; катерното оръдие „Круп-Грюзон“, използвано през Първата Световна война, каквито в България има

запазени само две, също и купол на танк Т-34 от Втората световна война със 76 мм оръдие; особено ценни униформи от периода на Първата и Втора световни войни; колекция от ръчно огнестрелно оръжие на Българската армия от войните за освобождение и обединение

на България. От пушки „Бердана 1 и 2“, с които са били въоръжени българските опълченци, до образци на пушките „Пибоди-Мартини“, „Мосин-Наган“, „Маузер“, „Малинхер“, включително и трофеи; сбирка от картечници „Шпагин“, „МП-40 – Шмайзер“, „Стен“, както и най-разпространените автомати в наши дни автомат „Калашников“.

 

Завършваме обиколката ни с Тракийски и античен град Кабиле. В историографията за Древна Тракия единодушно и категорично е утвърдено схващането, че Кабиле е важен политически, икономически и религиозен център, възникнал в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр. Светилището на Великата богиня майка Кибела, намиращо се на Зайчи връх е консолидиращия фактор за възникването на селище в подножието на му. На акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер. Зайчи връх е разположен на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. С приемането на християнството за официална религия през 313г. Кабиле е един от водещите епископски центрове. Открити и експонирани са монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през V в., както и по-малка базилика с баптистерий, в очертанията на военния лагер.

Днес Кабиле се вписва много добре в модерната инфраструктура. Автомагистрала „Тракия” минава само на 500 м южно от резервата и това му предоставя добри перспективи като археологически обект с национално значение. Регионален исторически музей – Ямбол стопанисва Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле” и те заедно са под № 99 от 100 – те национални туристически обекта.

Съчетанието на природни гледки с богата и многопластова история предлага неповторимо, емоционално преживяване на посетителите. След една слънчева разходка из руините, след катеренето до върха за да се докоснат до Богинята – Майка и видят ямболското поле с погледа на орлите, туристите могат да влязат в хладната експозиционна зала за да се запознаят с още много културни ценности от древността. Изложените експонати са над 2000, като колекцията се обогатява след всяко археологическо лято. За съжаление музеят беше в ремонт и за сметка на това направихме дълга разходка в огромната експонира външна част на Тракийския и античен град Кабиле.

 

С това нашето пътуване завърши, но не спря! Очаквайте още от нашите български земи!

 

Paid advertisement

Banner
Banner
Banner
Map of Bulgaria
 
Bulgarian mountains
 
Rila lakes
 
Skiing in Bulgaria
 
Bulgarian pristine nature
 
Black Sea
 
Spring in Bulgaria
 
Shipa Bulgaria
 
Beautiful Bulgaria
 

Paid advertisement

Banner
Banner
Banner

Quality assured

VisitBulgariaOn.com is a product of VIP-Sliven Ltd - tour operator and travel agent with license number PK-01-6616 in the Bulgarian legislation. The tour operator is one of the pioneers to promote Bulgaria abroad.

Specialization

VIP-Sliven Ltd is acting as a DMC for destination Bulgaria, covering 95% of its territory with tailor-made products and welcomes foreigners from all countries who would like to experience something unique.

Contacts

office@visitbulgariaon.com

+359 887 974269

+359 878 387038

skype: VisitSliven

icq: 140714602

Follow us

Follow us on Twitter

Login Form